За молитвата

от книгата на Митрополит Иоаникий "Наставления за духовен живот"

За молитвата

Много време е нужно и много труд, повече мисловен, отколкото телесен, за да можем първоначално да се научим да се молим както трябва, а след това да продължим да се молим. Затова и апостолът заповядва да пеем и възхваляваме в сърцата си всякога Господа, а не само с уста (Еф. 5:19)... Когато душата се научи да се моли както трябва, тогава са възможни тайнствените лъчи на божественото просвещение, които слизат в молещия се през време на молитва, и заради нея той съзрява, т.е. приема със сладост и разбиране това, което чете, за да принася полза. Който не се моли по такъв начин, той нищо не разбира както трябва от прочетеното, не чувства сладост от това и не получава никаква полза.

Слово 8, 2, с. 76

Да се молиш Богу е много добро дело и принася огромна полза на молещия се... Както за тялото е необходим въздух, за да диша, така и за душата е необходимо постоянно помнене за Бога, т.е. молитвата. Но пак, ако някой се моли Богу как да е, като че ли между другото, без страх, какъвто трябва да има този, който предстои пред Бога, пред Когото треперят херувимите, за такъв не само, че не ще има никаква полза и не само, че носи вреда, но понася несравнимо по-голяма вреда, какъвто е Божият гняв, Божието отвращение... Така и Божиите ангели отлъчват от Божието лице и от Неговия поглед и изгонват навън ума на всеки, който стои пред Бога и се моли небрежно, като че ли с пренебрежение, без благоговение и благонастроение. Тогава го грабват демоните с дързост и насилие и го влачат, където си искат, по срамни и нечисти места, или пък по лоши дела, или пък по суетни и безполезни работи. И нито този, който страда от демоните, чувства това, нито Бог го съжалява и не го освобождава от това, задето Го е пренебрегнал и престъпил Неговата заповед, която повелява: " Служете Господу със страх и радвайте се пред Него в трепет" (Пс. 2:11) ..., защото демоните за никакви други грехове не овладяват така тиранично душата, както за презрението към Бога.

Християните, когато се молят на Бога, Той им подава големи и възвишени дарования, които човек сам не може да придобие. Те са - сърце съкрушено и смирено, трезвено и целомъдрено, покайно и плачещо, помнене на смъртта и бъдещия съд, мъдрост и разум, разбиране Божествените писания, да се бои от Бога, сила да се моли със страх, благоговейно, и благодарение, непорочност, кротост, търпение и благодушие. Който получи всичко казано до тук, той ще добие освещаване и здраве на своята душа. А здравето на душата се състои в това, да не желае никакъв грях и нищо от това, което жадува светът, ни пристрастие към парите, нито услаждане от плътската сласт, нито слава и чест от хората. Бог няма да излекува никой и да му дари здраве, ако той не е приел със сърцето си посочените дарования. Ако душата на някой се излекува, преди той да е получил тези дарования, няма да се откаже от възможността да търси човешката слава (въпреки неговот излекуване), като че ли никога не е страдал от душевна болест и не е падал в гордост и така "последното състояние на оня човек става по-лошо от първото" (Мат. 12:45). Понеже гордостта е най-тежкият грях от всички грехове и от нея са произлезли всички други, тя станала начало и причина на всички грехове, както говори Писанието: "Защото началото на греха е гордостта" (Сир. 10:45).

Може някой да помисли, че християнинът не трябва да се моли и славослови Бога, щом неговият ум не е запечатан и осветен от божествената благодат, за да не се покаже, че видимо предстои пред Бога, а мислено върши делата на дявола, като негов слуга. По тази причина той става още по-нечист, поради което и неговият враг започва да го насилва повече, насочвайки го към злото, ту посредством гнева, ту посредством плътската похот, към които той се устремява без никакви задръжки. Ако някой влезе в болница, за да се лекува, на пораде своето неразумие там направи раните си по-лоши и по-опасни, то би било по-добре съвсем да не влиза в нея. Но как ти можеш да останеш без молитва? Ти си притеснен! Започни със старание, подвизавай се отнапред да изправиш и излекуваш ума си, за да няма опасност да изпадне по-лошо, макар че ще пееш, славословиш Бога и ще молиш. Защото невъзможно е нечистият ум да предстои пред Бога, макар и да се забелязва, че друг предстои телом пред Него и се моли с уста. Но такъв въобще няма възможност истински да славослови Бога сам от себе си, но Христовата благодат, която се вселява в нас, тя славослови и песнослови Бога и се моли в нас... От казаното всеки може да разбере, че дяволът мислено разсейва ума на човека, който страда от такава тежка болест. Затова на такъв подобава преди всичко да привнесе в душата си духовно лечение и изцерение така, че Иисус Христос истинския Лекар на душите и телата, като види такова старание и труд, да излекува неговата немощ. Ако той не постъпи така, напразно и безполезно ще пее Псалми и отправя молитви към Бога. Затова, ако някой се моли разсеяно, нека заплаче, за да се изправи, и да забрави, че някога така се е молил. Ако не плаче и не скърби за своята разсеяност, то каква надежда може да има за спасение.

Слово 16, 5, с. 156-157

Блажен е този християнин, който предстои пред Бога на молитва така, че Бог го вижда и той вижда Бога и чувства, че се е отдалечил от света, с тяло или без тяло. Там той ще чуе неизказани думи, които човек не може да изрече, и ще види това, което око не е виждало и което ухо не е чувало, и човеку на ум не е идвало.

Слово 57, 5, с. 58

И така, начало на молитвата не е нищо друго освен намаляване и укротяване на страстите, а те намаляват в душата тогава, когато сърцето се пази с внимание от тях. Защото, както говори нашият Господ, от сърцето излизат зли помисли, които оскверняват човека, затова там е нужно внимание и пазене. А когато страстите, укротени в сърцето, съвсем се успокоят, тогава умът се устремява към Бога и се съединява с Него, за да прекара времето си в гореща молитва. От такова силно желание към Бога умът се очиства и прогонва всички зли помисли, които се въртят около него, за да влязат в сърцето му, но той ги прогонва с гореща молитва. И тогава започва духовната бран, в която въстават злите демони и посредством страстите създават смут и буря в сърцето, но в името на Иисуса Христа те са сразени и напълно изчезват, както восъкът в огъня . . . Но съвсем да се избави от духовното нападение и да не бъде изкушаван от злите демони, умът все още не може. Това могат само съвършенните - тези, които всецяло са се освободили от всичко и непрестанно пребивават в сърдечна внимание.

И така, този, който превъзмогне всичко това, той може, след като очисти сърцето си от страстите, цял да се предаде на псалмопение и да се противопостави на помислите, като гледа към небето с чувствените си очи или го съзерцава с умствените очи на душата, за да се моли наистина, както подобава.

Слово 68, с. 189-190

Да се молиш обаче с трезво съзнание никак не е възможно, докато не станеш съпричастен на Светия Дух. Ако някой не се съедини с Бога, чрез Господа Иисуса Христа и Светия дух, то неговата душа не може да се моли спокойно, както е казал един от великите отци, защото силата, която ни се дава, идва от Свития Дух. И така, който мисли, че искрено се моли без Светия Дух, такъв и като прославя Бога, все едно Го хули, понеже е нечист, и не се е съединил с Бога.

Деят. и Богосл. глави, 181, с. 568

 

Copyright © 2008-2017 Сливенска Митрополия | RSS емисия | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев