Поздравително слово от † Агатополки епископ Йеротей по повод откриване на фестивала за църковна музика “Достойно есть”

Ваше Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан, Ваше Преосвещенство епископ Амвросий Сгуревски, уважаема г-жо областен управител на Област Бургас, проф. Мария Нейкова, уважаеми г-н кмет на Община Поморие Иван Алексиев, уважаеми г-н председател на Общинския съвет на Община Поморие, г-н Адам Адамов, досточтими отци, благочестиви християни,

Ще започна с края на псалмите. И по-точно с последния стих на сто и петдесетия псалом - “Всякое дихание да хвалит Господа”. Сега, когато чрез хвалитните стихири, тези думи вече са част, и то неотменна, от нас, е време да си спомним, че старогръцката дума за песен и за дихание - άσμα е една и съща. Произнасяйки я, схващаме и усещаме, че животът без химни е немислим. Те предшестват човешката реч, защото далеч преди шестия ден, още от началото на Творението, серафимите пеят. Изправени пред непристъпната Божия Слава, те закриват лицата си и я възпяват (Ис. 6:2). Възпяват я, за да участват в нея; за да споделят радостта, че я има. Ето защо важна е и още една етимология. Думата за радост и за спасение – άσμενος, която идва от същия корен; вероятно, за да ни покаже, че изгубим ли песента, изгубили сме всичко. Свети Дионисий Ареопагит нарича подобни истини самоочевидни[1] (αυτοπτικήν) и ни уверява, че от съзерцанието на подобни истини[2] душите помъдряват и сякаш порастват.

Друг е въпросът, че след св. Дионисий Ареопагит нещо в този свят безвъзвратно се е променило. Като че ли мястото, където живеят химните, отдавна е изчезнало. Предполагам, ще попитате как си представям това място.

Без разбира се да съм специалист по анатомия, ще го уподобя на онзи човешки орган[3], който децата постепенно изгубват. Древните го наричат θυμός[4] и настояват, че огънят на душата пребивава именно там. Понякога див и непокорен, понякога - божествен, той стопля естеството ни и от тази топлина се раждат песните. Казват, че с времето душата изстивала и песните изчезвали. Не знам дали е така, но факт е, че от тази позабравена притча в езика ни е останала думата „епитимия“. Вече малцина помнят първичното ù значение. Но станем ли отново деца, може би ще го преоткрием. И ще проумеем, че няма ли послушание, музиката изчезва. Та нали, учейки се да пееш, трябва да можеш да слушаш. В противен случай, оставаш си глухоням и смисъл от песните няма.

________________________________________

[1] “За божествените имена” (ІІІ, 2).

[2] В цитирания текст са наречени “умни логоси”.

[3] Става дума за тимосната жлеза. Правилното изчитане на думата θυμός на български е тюмос. Буквата ижица при създаването на глаголицата не е имала стойност на [и], тъй като тогава произношението на гръцкия ипсилон, на който тя съответства, е било [ü], а не [и]; в ранните ръкописи понякога вместо ижица се употребява Ю или ОУ и обратно. Благодаря на доц. Д-р Н. Шаранков за пояснението.

[4] Платон “Закони” (863 b ), “Държавата” (410b-411 a ), Аристотел “За душата” (432 a25, 432 b6, 433 a25).