Архипастирско послание до енорийските свещеници в Сливенска Епархия
В тези предпразнични дни, всички християни очакваме тържеството, породено от това, че „Словото стана плът“ (Ин.1:14), поднасяйки ни с това дар, по голям дори от този, че благодарение на Него- сътворени по Негов образ - и ние, човеците, сме словесни.
Затова, като благоразсъдихме, намерихме, че не бихме могли да поднесем на служителите на Словото от богоповерената ни Сливенска епархия по-специален и по-полезен дар за Рождество Христово, от настоящото архипастирско слово. Молим ви, честни отци, приемете го не като рутинно окръжно послание, а като дар от сърце, който, с Божията помощ, може да спомогне да се сподобите с много други дарове свише, като ви съдейства за вашия растеж във вярата и служението.
Преди всичко, трябва да кажем, че макар, по здравословни причини да сме възпрепятствани лично да извършваме надзор в поверената ни епархия, обаче, благодарения на донесенията на викарния ни епископ, на архиерейските наместници, на служителите при митрополията, както и на постъпващите от наши епархиоти, се стараем да сме възможно най-пълно информирани за извършваната в духовните околии и отделните енории, църковна работа, за потребностите и успехите, като и за пропуските и неизправностите, допуснати в нея. А, бидейки задължени и от свещените канони (Ап.58: „Епископ, който не се грижи за клира (…) и не го учи на благочестие, да бъде отлъчен“), а също и от Устава на БПЦ (чл.95, точки 4,5,6,14 и 19), считаме, че е необходимо и полезно да ви напомним следното.
Всеки свещенослужител никога не бива да забравя, че свещенството е велик Божи дар, за който всички ние сме недостойни; макар и досега на всяка хиротония присъстващите да продължават да свидетелствуват за ръкополагания с възгласа: „Достоин!“, обаче, ако всеки от нас честно запита съвестта си, то ще ли посмее да заяви, че е такъв? Затова и на всяка св.Литургия, четем преди Великия вход: „Никой не е достоен…“. Но, по милост Божия, за да се продължи непрекъснато апостолското свещенослужение, заповядано от Христа, ние с вас сме в клира на Църквата, свидетели на Христос, пастири и учители на православното паство, проповедници пред целия свят за истинността и величието на Единствения Бог. Св.прав.Йоан Кронщадтски- един истински образцов свещеник- пише: „Високо е званието на свещеника. Понеже чий е този сан?- Сан на Христа. Той е единственият Първосвещеник, а ние сме облечени в благодатта на Неговото свещенство. Затова и самите ние трябва дълбоко да уважаваме своя сан“.
Обаче, „комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква“- казва Господ (Лк.12:48). А на свещенството е поверена грижата за спасението на най-драгоценното- на безсмъртните човешки души, една само от които, в Божиите очи, е по-ценна от цялата видима вселена с нейните милиарди галактики!
„Бъдете внимателни към себе си“- повелява Христос (Лк.17:3), а св.ап.Павел още повече настоява пред презвитерите: „Внимавайте върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил“ (Деян.20:28).
Помнейки всякога, че сме „служители Христови и разпоредници на тайните Божии“, нека не забравяме и, че „това, що нататък се иска от разпоредниците е- всеки от тях да се окаже верен“ (1Кор.4:1-2). Т.е. да счита православната християнска вяра завещана ни от пророците, апостолите и светите отци, за свое най-голямо богатство; а верността си към Спасителя за свое първо и главно задължение в живота и служението. А родена от вярата, верността на свой ред ражда ревността, усърдието, желанието да изпълняваме Божията воля, да се трудим и борим за идването на Божието царство в душите на хората. „Истински пастир- казва св.Йоан Лествичник- е онзи, който може да издири погиналите словесни овци и да ги поправи чрез своето незлобие, усърдие и молитва“. А св.Митрофан Воронежки посочва: „Когато спасителят Христос връчвал на ап.Петър пасенето на Своите овци, три пъти му казал: „паси“. От това се вижда, че пастирите пасат повереното им стадо (по три начина)- със: словото на учението, с молитвата и силата на Св.Тайни, и с примера на живота си“.
„Проповядвай словото- постановява ап.Павел- настоявай на време и не на време (…), дело на благовестник извърши“ (2Тим.4:2,5).
Но може ли да проповядва словото този, който не го познава? А би ли могъл да го познава такъв, който не го чете? Очевидно не. Затова свещениците, повече от миряните, трябва да отделят време за четене на Свещ.Писание, а не да се задоволяват само с четивата от храмовото богослужение. А за да разбират и обясняват правилно слвото Божие, на свещениците е необходимо да прибягват и до тълкуванията на св.отци на Църквата. И изобщо без редовно събеседване с последните- чрез четене на творенията им- едва ли е възможно за един свещеник да бъде добър проповедник и учител в християнския закон. Но и само четенето не е достатъчно, за да бъде свещеникът силен в словото, да бъде глас на Христа и инструмент на Св.Дух. Св.Йоан Кронщадтски споделя от опита си: „Ако искаш добре да пишеш проповеди, непременно се кай за своите грехопадения. И ще бъдеш прекрасен, вдъхновен, силен проповедник“. И пак на друго място св.Йоан казва: „За да е силно словото ти се старай да живееш благочестиво- всички благочестиви са силни в словото“. А ако свещеникът разчита само на знанията и интелекта си, но пренебрегва благочестивия живот, над него се изпълват думите на Премъдрия Иисус син Сирахов: „Някой се изхитря в речите, но бива омразен (…), защото не му е дадена от Господа благодат и той е лишен от всяка мъдрост“ (Прем.Сир.37:23,24).
Ако словото за вярата е основата на служението на пастира, то молитвата е сърцевината на това служение. „Що за високо лице е свещеникът? -възклицава св.Йоан Кронщадтски- той постоянно разговаря с Господа и Господ му отговаря. Каквато и треба, каквато и молитва (да вземем)- все е разговор с Господа“.
Особено нужно е свещеникът да прилага казаното от св.Григорий Палама- че частната ни молитва ни подготвя за обществената, а обществената (св.Литургия и изобщо богослужението в храма) ни дава сили за частните ни молитви. Ако дори много от миряните знаят, че без прочетено причастно правило не бива да пристъпват към св.Тайни, то още повече свещениците трябва да знаят и, че преди всяка св.Литургия трябва да служат (или да присъстват на) вечернята и утренята.
„Какво значи да бъдеш добър свещеник?“- пита св.Йоан Кронщадтски. И отговаря: „Да ходатайстваш за хората пред Бога, да бъдеш „посредник“ между Бога и хората. Ето какво е главното дело на пастира!“ А на друго място св.Йоан призовава: „Братя, свещеници Господни! Служете с чувство, благоговейно, не бързайте (…). Да, трябва да сте крайно благоговейни в църквата Божия‘. Не затова ли обръщението към свещенослужителите неизменно съдържа назоваване на благоговението- „благоговейнство“, „всеблагоговейнство“, „високоблагоговейнство“- очевидно като извънредно важен елемент, който да е средоточие и печат на дейността им, за да бъде наистина свещено-служението?
„Гони от себе си небрежността в молитвата- учи Кронщадтският праведник- за да не оскърбиш Духа на благодатта, живеещ в теб“.
Но, както посочва светителят Йоан Златоуст, душата има две крила, с които да се въздига към Бога- молитвата и поста. Умереността в приемането на ястия и пития (а особено алкохолни) е жизненонеобходима за този, чийто дух трябва да е бодър и всякога готов да се помоли за нуждаещи се от това. А „обремененото с храна и питие сърце- пише св.Йоан Кронщадтски- бива грубо и безчувствено и- за довършване на нещастието- се подхвърля на неверие“.
Затова е нужно свещеникът, който трябва да учи пасомите си на пост и въздържание, първо сам да е обучен на това- стриктно да спазва установените от Църквата пости, защото иначе го застрашава изобличението на св.ап.Павел: „Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? (…) Който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона? „Защото заради вас се хули името Ми между езичниците““(Рим.2:21, 23-24). А нали и народната поговорка казва: „Животът на духовника е Евангелие за народа“. И друга сентенция потвърждава: „Думите подбуждат, примерите привличат“. Затова и към всеки свещенослужител са отправени апостол Павловите думи: „бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота“ (1Тим.4:12).
А особено голяма съблазън за верните е всеки йерей, чието служение е опетнено от користолюбие; който се интересува преди всичко от това, колко ще спечели от своите служби и треби. Господ Иисус Христос предупреждава: „Гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си“ (Лк.12:15). А св.ап.Петър повелява: „Пасете Божието стадо (…) доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие“ (1Петр.5:2-3). Също и св.ап.Павел призовава: „Като имаме храна и облекло, нека с това бъдем доволни. А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка, и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. Защото корен на всички злини е сребролюбието“ (1Тим.6:8-9).
„Нашето дело- пише и св.Йоан Кронщадтски- служението за спасението на хората, е твърде велико и досточтимо. Ние трябва да сме напълно отдадени на своето дело и да не мислим за пари, храни и дрехи; тези, заради които ние служим, трябва да ни възнаграждават от своята собственост, за нашите неоценими трудове, (които полагаме) за тях“.
Свещеникът трябва да е напълно спокоен, „защото работникът заслужава своята прехрана“ (Мат.10:10). И защото „Господ е заповядал проповедниците на благовестието да живеят от благовестието“ (1Кор.9:14).
Йерей, който не вярва, че Господ има грижа за него- за неговото и на семейството му препитание- е потенциален предател на Христа, понеже от опит е известно (казаното в поговорката), че „който служи на Бога за пари, ще послужи и на дявола, ако му плати повече“.
Още по-лошо става, ако свещеник се заеме с бизнес и стане хотелиер, ресторантьор или търговец. Непозволително за носещия свещен сан е също да ходи на лов и да коли животни. Тъкмо такива „житейски работи“, неподобаващи на званието на йерея има предвид апостол Павел, казвайки, че „никой воин не се заплита“ в такива (вж.1Тим. 6:5). А нима свещеникът не е воин? Той даже е командир във войнстващата, земната Църква.
И като такъв, той трябва стриктно да съблюдава дисциплината, установена сред войнството Христово. Нещо, което той е обещал още при ръкоположението си, подписвайки декларация, че ще спазва свещените канони и разпорежданията на епархийското си началство. Всъшност, последното е предаденото по друг начин 39 Апостолско правило, изискващо презвитерите да не вършат нищо в Църквата, без волята (респективно благословението) на епископа си.
Който иска да види каква е участта на въставащите срещу властта на архипастирите, нека прочете за случилото се с Датан и Авирон (вж.Числ.16:1 и сл.). За онези пък, които биха се опитали да излъжат, получилите в Църквата апостолска власт, е добре да си спомнят за участта на Ананий и Сапфира (вж.Деян.5:1 и сл.).
Обаче, най-голяма скръб на архиерея причиняват недобрите отношения между свещенослужителите (когато се появят такива). Наистина, че дяволът е, който посява семената на съперничеството, завистта и неприязънта. Но от нас зависи дали ще ги оплевим или ще ги оставим спокойно да растат, тровейки душите и взаимоотношенията ни, заглушавайки благите внушения на Светия Дух. „Залягайте да имате мир с всички- повелява ап.Павел (Евр.12:14)- „като се търпите един друг и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие“ (Кол.3:13). Защото по това ще познаят всички, че сте Христови ученици „ако любов имате помежду си“ (срв.Ин.13:35).
В едно старопечатно поучение на архиерей към новоръкоположен свещеник се казва: „Когато в извора няма вода, той не може да се нарече извор; (така) и който свещеник няма свещенически дела, той не може по право да се нарече свещеник, нито е достоен (да му се оказва) свещеническа почит- понеже заплата се дава за делата, а не за словата, и бог знае колко можем да работим, и колко сме се ленили (да го правим)“.
Прочее, честни отци, „гледайте колко внимателно трябва да постъпвате; не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето“ (Еф.5:15,16), което е в Божия власт и не ние известно колко още ни остава.
Всекиго от вас, както баща децата си, подканяме, молим и убеждаваме да постъпва достойно за Бога (срв.1Сол.2:11-12). Растете в благодат и познаване на Родилия се в плът, заради нас, Господ Иисус Христос. Нему слава сега и в ден вечний. Амин (срв.2 Петр.3:18).
19.12.2022г
Гр.Сливен + Сливенски Митрополит Йоаникий