Храм

Храмът е сграда за обществено богослужение. Той се нарича още и църква, което ще рече събрание. Бог, наистина, е навсякъде, но Той проявява по-особено Своите благодатни сили в места, които са Нему посветени. А такива места са храмовете. Храмът, следователно е дом Божий, Божие обиталище. За това храмовете се отличават от другите сгради както по своята архитектура, така и по своята вътрешна уредба и украса. Храмът е така устроен, че да напомня за Бога и да извиква у нас молитвено разположение.

Православните храмове се състоят от три главни части: притвор, средна част (кораб) и св. олтар. Постройката и разделението им е по образец на старозаветната скиния и на Иерусалимския храм (открит двор, светилище и Святая Светих). Православните храмове са обърнати към изток, откъдето идва светлината; Христос е нашият духовен изток (Лука 1:78), слънце на правдата.


Притвор (артика, нартика, паперт, narthex)

Храм
притвор кораб св. олтар

Притвор наричаме входното помещение в християнския храм, разположено в западната му страна. Притворът се използва за продажба на свещи, за извършване на оглашението при св. Кръщение, и на обручението при тайнството брак. Там има аналои с икони; пангар за продажба на свещи, свещници, на които вярващите поставят запалените от тях свещи; кутии за волни пожертвования и пр.

Средна част (кораб) на храма

Храм
притвор кораб св. олтар

Основното помещение на храма е разположено между притвора и св. олтар в посока запад-изток. То е предназначено за верните, които се събират за обща, съборна молитва.

Средната част на кораба, т.е. пространството между левия и десния кораб, наричаме нефа.

В нея се намират


иконостасът - преграда, отделяща средната част от св. олтар;
амвонът - издигнато място, от където се чете св. Евангелие и се произнася проповедта, разположен в лявата част на централната част;
владишкият трон - разположен в дясната страна на централната част;
солеят - издигнатото пространство непосредствено пред иконостаса.
певниците (клиросите) - разположени на двата края на солея, където се разполага хорът (разделен на две при антифонното пеене).

Съвременният иконостас има три врати:

Централно разположената, двукрилна врата, която наричаме царски двери или свети двери. На нея е изобразена сцената на Благовещението, често с четиримата евангелисти, а понякога и с пророци. Тя е символ на това, че Бог слезе от небето на земята (тук символизирано от олтара) чрез Благовещението, възвестено от пророците и евангелистите.

Южните и северните врати на иконостаса са от по едно крило. На тях обикновено се изобразяват архангелите Михаил и Гавриил, както и св. архидякон Стефан. Те символизират вратите на рая, пазени от ангели след грехопадението на Адама. В някои по-малки храмове има само една странична врата; нерядко входът е закрит и само със завеса.

Светите двери се отварят, когато свещеникът извършва светите входове. През тях минават само лица, приели трите степени на свещенството, облечени в одежди. През южната врата могат да минават свещенослужители и църковнослужители, без да са облечени в одежди.

В по-малките църкви иконостасът съдържа само един ред от икони ("царски икони"), подредени обикновено така: отдясно на светите двери са иконите на Иисуса Христа, Който е крайъгълен камък на църквата (Еф. 2:20-22). До нея са разположени образите на св. Иоан Предтеча и на св. архидякон Стефан (на южната врата); отляво на царските двери - на св. Богородица. Така тя се явава от дясно на образа на Спасителя, както е видял Св. Богородица псалмопевецът (Пс. 44:10). До нея са разположени образите на храмовия светия (или на събитието, на което е посветен храмът) и на св. архангел Михаил (на северната врата).

Иконите са разположени в няколко реда (пояса).

Най-долният ред представя историята на грехопадението или събития от Стария Завет. В много храмове този пояс липсва.

На втория ред са големите или т.нар. "царски" икони (описан по-горе).

Третият ред икони са на дванадесетте велики Господски и Богородични празници.

На четвъртия ред са изобразени св. апостоли, а сред тях - композицията "Дейсис". Тя изобразява Христа, като велик Архиерей, а от двете Му страни - Св. Богородица и св. Йоан Кръстител, които ходатайстват пред Христа за света.

В петия пояс се поставени образите на старозаветните пророци, а сред тях и композицията "Божията Майка с Младенеца", предмет на пророческите чаяния. На шестия ред (ако има такъв) са разположени образите на св. мъченици, светители и преподобни.

Над царските двери стои икона, изобразяваща Тайната вечеря, а над нея - Разпятието Христово, като победен знак на човешкото спасение. Над Разпятието виси нарочно кандило.

Владишкият трон се намира в дясната страна на централната част. Там стои архиереят през време на последованията от денонощния богослужебен кръг, облечен в мантия.

Обикновено на владишкия трон се изобразява Господ Исус Христос, за да напомня на архиерея, че само той е Господ и Владика и че архиереят е отговорен пред него.

Амвонът (от гр. възкачвам се) е издигнато място, от където се чете св. Евангелие и се произнася проповедта.

Св. олтар

Храм
притвор кораб св. олтар

Светият олтар е разположен зад иконостаса, в източната част на храма. Той е най-светата част на храма, в която духовенството извършва свещенодействия, затова в него е позволено да влизат само свещенослужители и техни помощници.

В средата на св. олтар се намира св. престол. Св. престол обикновено се прави от камък. Покрит е с една долна покривка от бял ленен или памучен плат, наречен срачица (риза) и индития - горна покривка от по-дебел цветен плат. Върху престола се поставят: св.антиминс - четвъртит плат 50 х 60 см, върху който е изобразено погребението Христово и в който е вложена частица от св.мощи: напрестолно св. Евангелие, напрестолен кръст, дарохранителница и два свещника. Зад св. Престол се поставят седмосвещник и разпятие. От северната страна на св. Престол, в източната олтарна стена, се намира проскомидията.

Храм

Проскомидията ( или протесисът) представлява ниша , прилична на малка пещера. Тя изобразява пещерата, в която се родил Христос. Тук се извършва проскомидията, т.е. подготвителната част на св. литургия.

Източната страна на св. Олтар наричаме "горно място". Тук сядат свещенослужителите по време на литургийното апостолско четене. Свещите и кандилата са не само за осветление. Те имат и символично значение. Пламъчетата на свещите и кандилата ни напомнят, че нашите души трябва да горят с пламъка на вярата. При това, светлината създава и светло, радостно, празнично настроение.

Кадилният тамян е символ на усърдна молитва - както димът на тамяна се издига нагоре към небето, тъй и нашата молитва трябва да възлиза към Бога (Пс.140:2).

 

Copyright © 2008-2017 Сливенска Митрополия | RSS емисия | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев