Манастир "Св. Св. Йоаким и Анна" с. Люляково

Манастир "Св. Св. Йоаким и Анна" е сравнително нов по градеж, но с интересна история. Началото му, според местни предания е още от Първа Българска държава, Симеоновия "Златен век" е известен с богатата книжовна дейност на Велики Преслав. На много места се създават просветни средища. От първото име, под което с. Люляково се среща в историческите материали през ІX век - Граматиково съдим че и тук са били съсредоточени книжовници, занимавали се именно с такава дейност. Село Люляково е ислямизирано през XVІІ - XVІІІ век. Населението, което не приема исляма е избито, а друга част успява да намери спасение в непристъпните гори на Странджа планина. Около 1690 година св. обител е разорена с огън и меч и престава да съществува за около 300 години. Учителят от Люляково Георги Иванов през 1927 г. в летописната книга на училището пише, че в местността "Куванлъка" е имало параклис с размери 6 - 8 метра дължина и 3 - 4 метра ширина. Останките са ориентирани в посока исток - запад по дългите страни, строежът е от недялан камък, споен със здрав бял хоросан. При почистване на основите от напластяванията са открити три бронзови кръста. Два нагръдни за свети мощи от т.нар. "Палестински тип кръстове" с датировка X - XI в., изработени в България - във Велики Преслав, а големият кръст е аналогичен по форма на врязаните кръстове от каменния надпис на цар Самуил, намерен в с. Герман. Надписът на български цар е от 993г. Това потвърждава донякъде преданието за основаването на манастира. През тоталитарния режим параклиса е осквернен и запустява. Едва през 1994г. Започва възстановяването му. При строително - ремонтни работи е открит гроб с кости от южната страна на манастирската църква с ориентация запад - исток.

Първият монашески постриг в св. Обител бе извършен от негово Високопреосвещенство Сливенския Митрополит Иоаникий на 02.09.2007г. В момента продължава работата по доизграждането и облаголепяването на св. Обител, в която се подвизават двама монаси и един послушник.