Духовни наставления

от книгата на Митрополит Иоаникий "Наставления за духовен живот"

За силата на вярата

Тук под вяра, за която аз говоря, се разбира не само тази, чрез която се вярва в Христа и Неговите слова, но повече тази, да дерзаеш в Христа и в сърцето си да носиш доказателство, че с Христовата сила и от злото можем да се освободим, и всяка добродетел да извършим, както е изповядал св. апостол Павел, казвайки: "а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене" (1 Кор. 15:10).

Християнин, който не вярва в Христа, какъв християнин е той? Който пък вярва в Христа, той изпълнява Неговите заповеди, а който не изпълнява Неговите заповеди, той и не вярва. А тези, които се именуват християни, но не живеят по Неговия закон и заповеди, да знаят, че те още не са повярвали в Христа, макар и да го изповядват като Бог. Защото, който истински вярва в Христа, той не бива да живее беззаконно и да нарушава Божиите заповеди, както и този, който вижда пред себе си пропаст, няма да се хвърли в нея, освен ако си е загубил ума.

Слово 39, 3, с. 324 - 325 - І

Вярата е това, да бъдеш готов да умреш заради Христа и Неговата правда, убеден, че такава смърт принася живот, бедността вменява в богатство, унижението и нищожеството - в истинска слава и знаменитост, а в същото време, когато нищо нямаш, да бъдеш уверен, че всичко притежаваш. Но особеното в това е, че тя е придобивка от неизчерпаемо богатство в познаването на Христа, и е възприемане на всичко видимо като прах или дим.

Деят. и Богосл. гл., 1, с. 508

Вярата в Христа е не само това, да пренебрегваш удоволствията в живота, но и това, щото търпеливо и благодушно да понасяш всяко изкушение, печал, скръб и неприятни преживявания, докато благоволи Бог да погледне на теб. Подражавайки на Давида, който казва: "Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли" (Пс. 39:1), т.е. като търпях скърби, аз се уповавах на Господа, че ще ми помогне, затова Господ, виждайки, че аз не се поколебах да чакам помощ от Него, погледна към мене и ми яви Своята милост.

Деят. и Богосл. гл. 2, с.508

И така, добра е вярата, ако придобие и дела. Иначе, както тялото без душа е неподвижно и недействено, така и вярата без дела е мъртва. "Каква полза братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна и някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и се насищайте, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва" (Иак. 2:14 - 17). Като чуеш това, брате мой, остави своето нехайство и се погрижи заедно с вярата да имаш и дела. Който има вяра заедно с дела, той е по-добър даже и от този, който върши знамения и чудеса. Защото каква придобивка и каква полза от чудесата и знаменията ще има този, който ги извършва, ако той бъде изгонен от небесното царство и наследи геената с неугасимия огън? Нима, който върши знамения, може да се спаси, само заради тези изцеления и знамения, а няма дела, които да го направят праведен? Никак! Слушайте тогава, какво говори Господ: " Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! Не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие" (Мат. 7:22 - 23). Виждаш, че и тези, които вършат знамения и имат дар на пророчество, няма да получат никаква полза от това без дела. Който истински вярва, той няма да се пристрасти към парите, защото е уверен, че Бог няма да остави вярващите в Него, но има за тях грижа, както е казал Господ: "И защото вашият небесен Отец знае, че няма нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде" (Мат. 6:32 - 33).

Който вярва, той подпомага нуждаещите се, защото е уверен, че стократно ще получи за това и живот вечен ще наследи.

Който вярва, той не се гордее, но подражавайки на Господа, с трудност постига смирението.

Който вярва, той не се смее безумно, но плаче и ридае за своите грехове.

Тези, които вярват, не са гневливи и заядливи, но имат кротост, подражавайки на Господа, Който е казал:"И се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си" (Мат. 11:29).

Който вярва, мрази лъжата и обича истината, защото Бог обикна правдата и намрази беззаконието(Пс. 44:8).

Които вярват, те не само не се карат помежду си, но умиротворяват и тези, които са скарани, като подражават на Господа, защото и той също е направил за "вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Неговите врагове, поради разположение към лоши дела" (Кол. 1:22).

Вярващия без ропот понася всяко изкушение, бидейки уверен, че за такова търпение ще получи нетленен венец, както говори апостол Иаков, брат Господен: "Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал, които го обичат" (Иак. 1:12). Който вярва той не се гневи, но е дълготърпелив, спазвайки заповедта на Господа, Който заповядва съвсем да не се гневим (Мат. 5:22).

Който вярва, той е целомъдрен и не се осквернява нито с блудство, ни с прелюбодеяние, нито с други нечистотии, но тази чистота и целомъдрие, защото е уверен, че които оствернят телата си, не ще се спасят, както е писано: "а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог" (Евр. 13:4).

Вярващият не се противи на брата си, но на всички служи и не роптае, а пребивава в Божие търпение, вярвайки, че с това ще получи по-голяма награда, както говори Господ: "Но, който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв нека ви бъде раб" (Мат. 20:26-27).

Който вярва, той не пристъпва клетвата си и въобще клетва не произнася с устата си, като се подчинява на Господа, Който е казал: "Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак" (Мат. 5:34).

Който вярва, той не е ленив за молитва и не е безгрижен за църковните служби, но всякога внимава за себе си и се моли непрестанно.

Който вярва, никога не осъжда, вярвайки, че всички ще бъдем наказани, заради греховете си и всички ще бъдем съдени от Бога, защото с какъвто съд човек съди другите, с такъв ще бъде сам съден.

Който вярва, той не върви по широкия и просторен друм, който води към погибел, но върви по тесния и прескърбен път, вярвайки, че като поскърби по него малко, вечно ще се радва с Господа и с всички светци.

Който вярва, той не остава неразкаян в своите грехове, но ако и да съгреши като човек, кае се, съкрушава се и плаче за греховете си, като се старае де не греши повече.

Който вярва, той не обича да гуляе и да пиянствува, избягва срамни и неприлични песни и веселби но всякога помни смърта. Такъв мисли за страшния съден ден, и като си спомня всичко това, моли се, пости, от всичко се въздържа и преди смъртта бърза да се приготви, как да отговори и какъв отчет ще даде пред Царя на славата.

Вярващият обича Господа и мрази всяко зло, противно Нему.

Които вярват, те нямат вражда и омраза против своя брат и не въздават зло за зло, но обичат тези, които ги мразят и правят добро на ония, които им вършат зло. Благославят ония, които ги проклинат, понасят онези които им правят беди и нещастия, и се радват, когато ги оскърбяват, и не взимат под внимание никакво зло, защото имат любов неподправена, чиста и истинска, каквато имал и св. апостол Павел, свидетелствувайки за себе си: "Истина говоря в Христа, не лъжа - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце: молил бих се, сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът" (Рим. 9:1-3). Това явил и пророк Моисей, който казал на народа: "Вие сторихте голям грях; затова аз ще възляза при Господа, дано загладя греха ви".Моисей се върна при Господа и каза: "О, Господи! Тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато; прости им техния грях; ако ли не, изличи и мен от книгата Си, в която си ме записал" (Изх. 33:30-32). Такова разположение имал и Давид, защото говори: " Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира" (Пс. 119:6). Виждаш, каква любов обземала тези, които имали истинска вяра. Който вярва, той никакво дело не върши с лицемерие, но всичките си работи прави за Господа и пред Господа, защото към Него е приковал очите на душата си и от Него единствено вярва да получи въздаяние за своите дела.

Който вярва, той не нарушава божествените думи, но като верен работник Божий, с готовност извършва всяко дело, посочено от тях.

Който вярва, той не ласкае и не гледа на лице, но беседва и прави всичко друго според истината и справедливостта, защото вярва на казаното от пророка: "Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за светлина, горчивото за сладко, и сладкото - за горчиво!" (Ис. 5:20).

Които вярват, не се гордеят и не мислят високо за себе си, не се увличат от похвали и неискрени думи, знаейки какво казва Господ чрез устата на пророка: "Народе мой! Твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш" (Ис. 3:12).

Който вярва, той не одобрява никакво зло, но даже и да смърт стои до Христа и истината. Не се страхува като тези, които щом видят зли и беззаконни дела да се извършват пред очите им, се приближават и им стават съучастници и всички погиват заедно. Така загина и първосвещеник Илия заедно с беззаконните си синове, понеже не им се противопостави. Пророкът нарича такива безгласни псета.

Който вярва, той всякога говори истината и от неговата уста не излиза никаква лъжа, защото тези, които говорят лъжа, са синове на дявола.

Който вярва, не дава заем с лихва, а прави добрини и е милосърден, вярвайки, че милостивите ще бъдат помилвани, а лихварите ще бъдат предадени в ада при незаспиващия червей.

Който вярва, той не се причищава недостойно с пречистите Тайни, но очиства себе си от всяка сквернота, като чревоугодие, злопаметство, зли дела и срамни думи, безумен смях, скверни помисли, всяка нечистота и всякакво вътрешно духовно движение. По такъв начин приема Царя на славата, а тези, които недостойно се причащават с пречистите Тайни, в тях стремително се втурва дяволът и влиза в техните сърца, както се е случило с Иуда, когато се причастил на Господнята вечеря. За това говори и божествения Павел: "Но нека човек да изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие вярва, той не оклеветява и не осъжда своите братя християни, но повече ги хвали, недостойно, Той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. За това между вас има много немощни и болни, а и умират доста" (1 Кор. 11:28-30).

Който защото тези, които хвалят другите, ще бъдат похвалени от светите ангели в небесното царство. Уви и горко на тези, които осъждат и оскърбяват другите като зли, защото ще бъдат хвърлени със злите бесове във външната тъмнина, където има плач и скърцане със зъби.

Който вярва, той върви по правите пътеки на Божиите заповеди, не се отклонява нито надясно, нито наляво, и никого не развращава със своите слабости, защото, който развращава другите, е по-лош и от дявола. Затова Бог говори чрез устата на пророк Авакум: "Горко на тебе, който поднасяш на ближния си питие, смесено с твоята злоба, и го опиваш, за да видиш срамотите му" (2:15).

Който истински вярва, той не само с уста и език вярва, но и със сърце и делата му са открити за всички, защото: "не може да се укрие град, който стои навръх планина" (Мат. 5:14).

Този, който варва истински, изпълнява Господните заповеди, а който вярва само на думи, той няма добри дела. За такива говори Господ чрез пророка: " Този народ се приближава към Мене с устата си и с езика си Ме почита, а сърцето му стои далеч от Мене" (Ис. 29:13).

И така, брате мой, когато видиш, че си преизпълнен с лоши дела, оскъден си и празен откъм доброто, как можеш да се наричаш ти вярващ?

Затова, ако си вярващ, бягай от греха, с плач и стенание се окайвай, а като осъждаш сам себе си, остави злите дела, с които си живял до сега и приеми подвига на покаянието и изправлението. Така с добри дела ще се явиш пред Царя на славата в оня страшен ден на съда, в който Той ще въздаде всекиму според делата.

Слово 48, с. 434-441