Духовни наставления

от книгата на Митрополит Иоаникий "Наставления за духовен живот"

За гордостта

1. Трябва да се знае, че гордостта се ражда в душата на човека от непознаване на самия себе си, което пък поражда самомнение и му дава повод да мисли, че притежава нещо, докатп нищо няма, и това самомнение расте заедно с човека. Съжалявай, когато видиш, че някой човек се гордее, и знай, че според степента на гоедостта си той страда и от съответното душевно безчувствие. Защото, ако някой болен не чувстсвува, че е болен, знай, че той е болен и не съзнава, и не чувствува своята болест, а това е вече и смъртта на душата.

Слово 31, 2, с. 268-269

2. Макар и да сме запазили всяка добродетел и да мсе изпълнили всички заповеди Христови, и големи и малки, даже и да мсе извършили чудеса, но ако след това обикнем само човешката слава и я търсим, то ще загубим наградата си за всички останали наши добродетели. Защото, търсейки човешката слава и предпочитайки я пред Божията слава, ние ще бъдем съдени като идолопоклонници, задето служим на творението повече отколкото на Твореца. Но и този, който не търси, а само приема с радост и задоволство слава от този свят и ако неговото сърце се радва когато я получава, ще бъде осъден като блудник.

Слово 55, 2, с. 20

3. Който е изгонил лукавия от своята душа с помощта на велики подвизи: смиреномъдрие, много болезнени трудове, плач и сълзи, а после пак е допуснал да бъде съблазнен от неговите внушения, преди да е придобил истинско смирение и преди Христос да си е направил жилище в него, такъв отново приема в себе си самия дявол, който влиза в него без неговото знание, но поради неговото съмнение и гордост. Такъв не може да разбере на какви грехове и зло се подхвърля. Защото дяволът замъглява очите на неговата душа и не му дава да разбере, че над него властвува гордостта. Тогава дяволът не го подбужда към плътски сласти, ни към чревоугодие, нито към сребролюбие или много притежание (защото тези страсти са до известна степен смиряващи, понеже предизвикват срам и лишават съвестта на победения от тях от всякакво дръзновение, макар и целият свят да би го тачил като светец), но го подбужда към постене, бдение, денонощно стоене, нестежание, спане на гола земя и всичко друго, чрез което може да израсне гордостта. Защото тези добри дела, ако не бъдат започнати на основата на Христоподражетелното смирение, ще извисят душата до небето и оттам ще я свалят в бездната. Душата мисли, че се издига, обаче на дело става така, че колкото се издига, толкова и пада долу, и това става без да го забележи. Както е невъзможно да построиш къща без основи, така е невъзможно и посочените добродетели да бъдат непоклатни, ако нямат в основата си смирението. Ако то лежи преди това в основата или пък бъде поставено там, а след това бъде извлечено от духовете на злобата, венага цялото здание от добродетели, съзидано с толкова труд и пот, пада и се унищожава. Защото "Господ се противи на горделивите, а на смирени дава благодат" (Иак. 4:6) и "всеки горделив е гнусота пред Господа" (Притч. 16:5). Който има в себе си извора и корена на всички душевни страсти, той счита себе си за най-голям, по-горен и най-безстрастен от всички хора, и не може да повярва, че някой може да бъде по-съзерцателен и по-действен от него; затова презира всичйи и не вярва на даровете на благодатта, които Бог им дава, завижда им и ги осъжда и всячески се старае да докаже, че едни от даровете са лъжливи, а други - невъзможни. По такъв начин горделивият увлича след себе си и другите, като ги хвърля в своя гроб на завистта и гибелта.