Духовни наставления

от книгата на Митрополит Иоаникий "Наставления за духовен живот"

Кръстното знамение - външен израз на молитвата

Душевните преживявания получават и външен израз. По вида на лицето и по движението на тялото ние можем да познаем, какво е душевното състояние на човека - дали той е радостен или скърбен, спокоен или възбуден. За да изразим някое свое желание, мисъл или идея, ние прибягваме до помощта на някой външен знак или символ. Същото е и в религиозния живот - човек изразява своите религиозни чувства със съответни външни движения и символи. Това особено важи за молитвата.

Най-характерният външен знак в молитвата на православния християнин е кръстът, кръстенето, кръстното знамение, т.е. - изобразяването на св. Христов кръст върху нашето тяло. Кръстенето означава, че нашата молитва е в името на Христа и Неговите кръстни страдания, че ние сме християни, че принадлежим на Христа.

Кръстното знамение трябва да се прави бавно, прилично и правилно. А правилно е то, когато първите три пръста на дясната ръка се съберат нагоре, а останалите два се свият. Така приготвената десница се слага първом на челото, после на долната част на гърдите, отдясно и отляво на горната част на гърдите към плещите. Първите три събрани пръста символизират Пресветата Троица, а останалите два - двете естества на Господа Иисуса Христа - човешкото и божественото.

Когато се кръстим, ние правим и малък поклон. Ако молитвата ни е по-усърдна, поклонът бива по-нисък - до пояса; ако молитвата ни е покайна, умолителна и съкрушена, поклоните са още по-големи, коленопреклонни; при такива поклони челото ни достига до самата земя. Коленопреклонна е била и молитвата на Спасителя в Гетсиманската градина (Лук., 22:41; Мат. 26:39). Велики поклони правим обикновенно през време на Великия пост, било в къщи, било в храма, особено при молитвата на св. Ефрема:

"Господи и Владико живота моего "...