Тайнства

Какво е тайнство и колко са те?

- Какво е тайнство?

- Тайнството е служение, което във вид на нещо зримо придава на душата на верния незримата Божия БЛАГОДАТ.

- Колко на брой са тайнствата?

- Седем. 1. Кръщение. 2. Миропомазване. 3. Покаяние. 4. Евхаристия. 5. Брак. 6. Свещенство.7. Елеосвещение.(1:1)

От кого са били установени тайнствата и защо?

Кой е установил тайнствата? Христос Господ ги установи, едни от тях установи Сам, други бяха установени от св. апостоли. Заради какво са установени тайнствата от Господа? Той ги установи като свидетелство на Своята любов към нас и за наше лечение и СПАСЕНИЕ. Какво в тайнството действа за човешкото спасение? Тайнството изобразява Божията благодат и печата на Светия Дух в душата, която приема тайнството (1:1)

Могат ли да се повтарят тайнствата?

Могат ли да се повтарят тайнствата? Едни от тях могат, други не могат да се повтарят. Кои могат, а кои не могат да се повтарят? Следните тайнства не могат да се повтарят: 1 .Кръщение. 2. Миропомазване. 3. Свещенство. А следните четири тайнства могат да се повтарят: Покаяние, Евхаристия, Брак и Елеосвещение.

Условия за действително извършване на тайнствата

На какво трябва да се обърне внимание във всяко тайнство? На четири неща:

1. Да бъде свещеникът правилно хиротонисан.

2. Да има в наличие подобаваща и съответстваща вещ, с която да се извърши тайнството, например за Кръщението - вода, за Евхаристията - хляб и вино, за Елеосвещението - елей, а също и други подобни, съответстващи на тайнството, неща.

3. Свещеникът трябва да знае чрез какви думи се извършва тайнството; при това е длъжен да има твърдото намерение за извършване на тайнството, защото трябва да действа според църковния чин и трябва да извърши тайнството чрез силата на Светия дух, а без такова намерение или когато свещеникът не знае с какви думи се извършва тайнството, или когато действа в състояние на безпаметност, без нужното за тайнството намерение, той никога не извършва тайнство, затова като недостоен раб се осъжда на вечна погибел.

4. Желаещите да приемат тайнството трябва да проявяват голямо усърдие и желание да го приемат (1:1-2)

Божиите тайни са непостижими и който се стреми да ги постигне, той изпада в заблуждение.(4:13, вж. БОГ, 64).

Състав на Тайнството

- От какво се състои Тайнството?

- От две неща, без които не може Тайнството:

1. От материя, която включва нещата, които се използват в тайнството.

2. От форма, която включва самото извършване или думите на свещеника, с които се извършва тайнството.(1:1)

1.Св. Кръщение

Кръщението е тайнството-вход в живота на Църквата. То се основава на думите на Спасителя: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен. Който не повярва, ще бъде осъден" (Марк 16:16). Кръщаваме се в името на Отец, Син и Светия Дух, тоест в името на Троичния Бог. Затова то се извършва чрез тройно потапяне във вода.

Кръщението е тясно свързано с миропомазването и затова в Православната църква двете тайнства се извършват заедно. Св. Симеон Солунски пише: "ако някой не приеме мирото, то той не е изцяло кръстен". Новият живот, в който ни въвежда кръщението, е свързан с евхаристията, тоест със св. причастие. Тези три тайнства: кръщение, миропомазване и евхаристия представляват неделимата християнска инициация в Църквата. Светите отци наричат кръщението още "рождение", "новорождение", "печат", "умиване", които указват на това, че тайнството кръщение е само началото на новия живот на християните.

Това тайнство снема първородния грях. Кръстения човек придобива качеството "християнин" и се сдобива с небесни застъпници: Ангела - хранител и светията, чието име му е дадено.

2.Миропомазване

Нарича се още "печат" (2 Кор.1:22), "помазание" (2 Кор.1:21) или "залог на Духа" (2 Кор. 1:22). В Православната църква миропомазването е неразделно свързано с кръщението. Вече кръстеният във вода християнин се помазва "със св. миро накръст по челото, очите, ноздрите, устата, гърдите, ръцете и нозете". По този начин цялото тяло на новия християнин се "запечатва" с мирото, осветено от епископ, като се изричат думите "Печат на дара на Светия Дух".

Чрез това тайнство вярващият получава като дар Светия Дух.

Установяването му е в пряка връзка с кръщението на Господ Иисус Христос в река Йордан, когато "Дух Светий слезе върху Него" (Лука 3:22). Апостолите също призовавали Св. Дух да слезе над приелите кръщение и "възлагаха върху им ръце, и те приемаха Светия Дух"(Деян.8:17).

3.Причастие (Евхаристия)

Светото Тайнство Причастие е установено от Иисус Христос на Велики четвъртък по време на Тайната Вечеря

Готвещия се за причащение се православен християнин следва следните стъпки:

1. Говеене. Продължава няколко дни. За тялото се препоръчва строг аскетичен пост; телесна чистота и ограниченост на храната. За ума - да не се разсейва с житейски грижи. За душата - пълно отдаване на правилото, утринните и вечерните молитви, посещаване на богослуженията в храма; т.е. духовния живот да се засили, като добави нови грижи за душата.

2. Изповед пред духовник вечерта или сутринта преди Светата Божествена Литургия.

3. Светото Тайнство Причастяване става при Светото Тайнство Евхаристия, със Светите Тайни. Това става в условията на пълен пост.

4. След св. Причастие да прочете специалните благодарствени молитви след причащение.

4.Тайнството Покаяние

Искрената изповед е невъзможна без тайнство Покаяние. Това е едно от най-големите тайнства и ни се дава като благодатен дар, засвидетелстван от Господа Иисуса Христа след Неговото възкресение със следните думи, отправени към учениците Му: "Приемете Духа Святаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите ще се задържат." (Иоан 20:22,23).

Когато изповедта е формална няма как да се случи тайнството Покаяние. За всяко тайнство се изисква духовна активност, но тук тя е нужна в особена степен. Тук човек трябва да огледа себе си, да се разкае, да поиска да се промени, да се прероди. Да промени начина си на живот.

Чрез благодатта на покаянието се лекуват новите духовни недъзи (греховете) на християнина, който има сили да осъзнае немоща на плътта и ума си и злоупотребата с дадената ни от Бога свобода на волята, което прави възможно обладаването му от страстите и води до греховен живот.

Изповедта има за цел да очисти съвестта на каещия се грешник. За да се изпълни това трябва пълно доверие между свещеника и каещия се, защото от това в каква степен каещия се ще остави душата си на свещеника се определя до голяма степен резултата от изповедта. Духовника трябва да предразположи каещия се, да го убеди да не се затваря, да не се оставя на болестта си, а да започне духовно лечение. Духовника трябва до постави пред човека, който е дошъл при него, с необходимата дълбочина проблема за духовната болест, така че той да почувства нейната опасност. За това се изисква дар и опит в общуването с хората, мярка в контактността, умение да се внуши доверие. Но повече от всичко е нужна духовност.

Необходимо е духовникът действително да е обърнат към Небето и към Бога в такава мяра, че човекът, който е дошъл при него, веднага да почувства реалността на духовния живот. Да усети заедно със свещеника, че тук се открива съвършено нова, първа по важност, страница от неговия живот. Нужно е духовникът със своята молитва, със своя живот, да привлече благодатна помощ. Затова най-добрите духовници винаги са били светите хора, които умеят да се молят, да призовават Бога на помощ и да явят тази благодатна Божествена сила на немощния и страдащ човек.

5.Свещенство

Тайнството свещенство е необходимо за ония лица, които се посвещават на пастирско служение. В Православната църква не всеки може да извършва богослуженията, както това е в някои протестантски общини.Само особени лица, които са приели тайнството свещенство, могат да извършват св. Тайнства, разните видове богослужения, както и да учат другите във вярата и да ги наставляват в благочестието. На тия лица в светото тайнство свещенство, чрез ръкополагане от страна на епископа, се дава благодатта на Светия Дух за извършване на всички обязаности на свещенослужитела.

Още през Своя земен живот Иисус Христос избрал и подготвил дванадесетте Си апостоли, за да бъдат духовни пастири в новооснованата Църква. Те трябвало да разпространяват истинската вяра, да ръкополагат в различните градове епископи и презвитери (свещеници) и да извършват други свещенодействия. След като Иисус Христос се възнесъл на небесата, апостолите приели от слезлия над тях Дух Свети благодатта за изпълнението на тая тежка и велика задача. Те я изпълнили прекрасно. Проповядвали навред вярата, избрали достойни лица измежду повярвалите и ги ръкополагали за пастири, като им предавали благодатта на свещенството. Така, установено от Иисуса Христа, възникнало и се оформило в св. Православна църква тайнството свещенство.

6. Брак

Тайнството брак е необходимо за ония, които встъпват към съпружеския живот. В тайнството брак се дава Божията благодат, която съединява и освещава мъжа и жената, чиито съпружески съюз има за висок образец съюза между Христа и Църквата (Ефес.5:32). В брака се създава ново християнско семейство. В семейството се раждат и възпитават в християнски дух деца. Семейството на истинските християнски съпрузи трябва да образува нещо като малка църква и школа за духовен живот. Добрият християнски брак по начало е наразторжим. Защото Господ е казал: "Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва"(Мат. 19:6). Не всички християни са длъжни да встъпват в брак. Девството заради Бога стои по-високо от съпружеството (1 Кор.7:8 - 9, 32 - 38). Но в безбрачие могат да пребивават само онези, на които е дадено от Бога (Мат. 19:11).

Тайнството брак се извършва посред храма, пред масичка, на която са положени кръстът и Евангелието. Младоженецът и невестата заявяват пред свещеника, че встъпват в брак по любов и доброволно съгласие, Свещеникът ги благославя в знак на радост със запалени свещи, после ги обручва с пръстени, прочита съответната молитва, възлага венец на главите им и, благославяйки ги три пъти, произнася молитва, при която се извършва самото тайнство. След това се прочита апостолското четиво, гдето се говори за значението на тайнството брак и за взаимните обязаности на мъжа и жената (Ефес.5:20-35), както и св. Евангелие за сватбата в Кана Галилейска (Иоан.2:1-11). Свещеникът благославя чашата с вино и дава да отпият от нея новобрачните в знак на новия техен задружен живот. В Провославната църква се позволява встъпване в брак до три пъти, а в крайно уважителни случаи и с особено разрешение от църковната власт може да се разреши и четвърти брак.

7. Елеосвещение (маслосвет)

Тайнството елеосвещение е предназначено за тежко болните. В него болниян се помазва с елей и получава от Бога благодатта на изцелението от душевните и телесни недъзи. То трябва да се извършва от 7 свещеника, но в крайна нужда може да го извърши и един. За това тайнство говори св. апостол Иаков: "Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата произлизаща от вярата, ще изцери болния и Господ ще го дигне, и ако е грехове сторил, ще му се простят" (Иак. 5:14-15).

Видимата страна на тайнството се състои в помазване на болния с осветен елей при произнасяне полагаемите се молитви. Помазването става 7 пъти. Четат се при това тайнство 7 откъслека от Апостола и 7 от Евангелието. Невидимо над вярващия болен действа Божията благодат, която изцерява болестта, дава прошка на греховете и успокоение на съвестта. На Велики четвъртък това тайнство се извършва в храма за всички християни, които се нуждаят от Божията помощ за своите телесни и душевни недъзи.