Духовни наставления

от книгата на Митрополит Иоаникий "Наставления за духовен живот"

За въздържанието

Защото Той (Бог) дава и на усърдните подвижници венци и награди, даже много по-големи, отколкото заслужават, и към най-немощните пак Той проявява снизхождение, защото е милостив и човеколюбив и гледа повече на предразположението и желанието на душата ни, отколкото на телесните трудове, с които ние се упражняваме подвизаваме в добродетелите или повече - поради по-голямата ревност, или по-малко в сравнение с усърдните, поради телесна немощ, - и по такъв начин според усърдието на всеки раздава наградите и даровете на Св.Дух и прави някого за усърдните му подвизи знаменит и славен, или го оставя още в унижение, като такъв, на който са необходими за пълното му очистване още по-големи подвизи.

Слово 42, с. 344-І

Постът, като лекар на нашите души в един християнин смирява плътта, а у друг укротява гнева, от трети прогонва съня, друг възбужда към повече добротворство, у един очиства ума и го прави свободен от зли помисли, у друг връзва неудържимият език и с Божия страх, като с юзда, го удържа и не му позволява да говори празни и неприлични думи. На друг не дава на очите му да се заглеждат тук и там и да любопитства, какво прави този или онзи, но предразполага всеки да внимава върху самия себе си и да вижда своите собствени грехове и недостатъци. Постът постепенно отънява греховното покривало, което лежи върху душата, и разсейва нейният мислен мрак, както слънцето разсейва мъглата. Постът ни прави способни да виждаме умно духовното небе, в което винаги сияе слънцето на правдата, нашият Господ Иисус Христос. Постът, като вземе за помощник бдението, прогонва твърдостта от сърцето и от този, който преди е бил многоядец и винопиец, извлича потоци сълзи и съкрушение. Защото ако придобием съкрушение, то с помощта на Божията благодат лесно ще се избавим от всяко смущение на страстите и от бурята на вражеските изкушения и ще достигнем до спасителното пристанище на безстрастието.

Това, братя мои, не се постига за един ден или за една седмица, но се изпълнява с помощта на Божията благодат по-дълго или за по-кратко време, с труд и пот, според ревността и усърдието на всеки. Също така това зависи и от отказването от всичко видимо и мислено и според топлотата на неговото покаяние и непрестанната умствена работа (т.е. умната молитва), която трайно се вкоренява в дълбочината на неговото сърце. Ето защо това у един се изпълнява по-бързо, а у друг по-бавно.

Без пост никой никога не може да изпълни нищо от това, за което аз казах. Такъв не може да преуспее и в никоя друга добродетел; защото постът е начало и основа на всяко духовно преуспяване. Каквито и добродетели да поставиш ти върху основата на поста, всички те ще бъдат непоколебими и непоклатни, защото лежат на твърд камък.

Слово 76, с. 280-281-ІІ

Невъзможно е и плътта да я пълниш до насищане, и духовно да се наслаждаваш с премъдри и божествени блага. Защото, с каквато мяра някой служи на корема си, с такава се лишава от вкусване на духовни блага, и обратно, с каквато мярка някой започне да изтощава тялото си, съответно с това ще се насища с духовна храна и утешение.

Деят. и Богосл. Гл. 26, с. 515